[Строфа 1]
Ей
Снощи беше в съня ми
За жалост не можах да запомня твоите думи
Твоите думи, които кожата режеха
Във сърцето се забиваха, оплитах се в мрежата
Заспивам късно, а всъщност заспивам рано
Слънцето не ме буди, буди ме отворена рана
И на сън като те видя се стряскам даже от образа
Събуждам се да те търся, мразя
Мразя реалността
Търся моментите, които имах със теб
Мислех си, че сме бохемите от първия ред
После осъзнах, че и аз съм част от пиесата
Идва време да заспивам, пак затварям завесата
Дробовете ми вдишват живота нов
Има дума, дето обичам и мразя, тя е ЛЮБОВ, ей
Прави те цял, после тежко осакатява
Но това е всичко, което дишам, което остава

[Припев]
Защо винаги, като търсиме
Не това, което искаме, получаваме
Може би, Бог, знае най-добре
Ние свирим, той пише нотитe
Защо винаги се изгубваме
Давим се и пак потъваме
Може би, Бог, знае най-добре
(2x)
[Строфа 2]
Ей
Айде излез от съня ми
Защото вече не намирам думи
Твоите думи като куршуми
Оставиха белег в моята плът
Остави ме на мира, имат нужда да зарастат
Колко пъти трябва да изпитам болката, Боже
И самотата, колко пъти трябва да ме разложи
За да се събера наново и да се изградя
Докато часове прекарвам самотен, във залата
Не съм лъгал, нито съм пък предал
Винаги съм давал максимум, както съм обещал
После осъзнавам точно в т'ва е моя провал
Че раздвам всичко, до'кат съм се разпилял

Беше муза за мене, беше утеха
Беше във студа за тялото ми топлата дреха
Ти беше топлия чай в дъждовния мрачен ден
Но остана само спомен, аз останах сломен

[Припев]
Защо винаги, като търсиме
Не това, което искаме, получаваме
Може би, Бог, знае най-добре
Ние свирим, той пише нотите
Защо винаги се изгубваме
Давим се и пак потъваме
Може би, Бог, знае най-добре
(2х)