Ново ми е да усещам липса
Ново ми е и за друг да мисля
Една ръка в ръка да стискам
Хубаво е и да искам, искам

Откраднах си минута ти и аз, и аз
Не си мисля за други, а за нас, за нас
Откраднах си минута ти и аз, и аз
Исках минутата да стане час, час

Всяка приказка има край, но идва с поука
Наща приказка има край и той май е тука

О, искам да си мойта, мойта, мойта...
О, ти не си за бройка, само искам да си мойта
О, искам да си мойта, мойта, мойта...
И ако има болка, да ти бъда ли упойка?

Уж вечно моя, моя, моя вечно твой, твой, твой
Уж с теб съм в боя, боя, боя не се бой, бой, бой
Уж не си тръгвай, тръгвай, тръгвай, с мен си стой
Май беше моя, моя - грешен завой...

Уж сама ме покани да вляза
Пред вратата стоя със багажа
Ти изчезна и нищо не каза
Аз ти казах и ти ми доказа
Че любовта неразумна е, разумен е края
Таз любов много шумна е, тихичко ше забрая...
О, искам да си мойта, мойта, мойта...
О, ти не си за бройка, само искам да си мойта
О, искам да си мойта, мойта, мойта...
И ако има болка, да ти бъда ли упойка?

Ти може да го искаш, искаш, но не винаги става
Ти може да не искаш, искаш от сърце оглупяваш (тъпак)
Ти може да не искаш, искаш то наивно се дава
Но емоциите идват- тръгват, разума си остава

О, искам да си мойта, мойта, мойта...
О, ти не си за бройка, само искам да си мойта
О, искам да си мойта, мойта, мойта...
И ако има болка, да ти бъда ли упойка?

Но няма да ме видиш да чакам
Ако размислиш, звънни и питай как съм
Но няма да ме видиш разплакан
Любимо ми е сам и само пак сам

Но няма да ме видиш да чакам
Ако размислиш, звънни и питай как съм
Но няма да ме видиш разплакан
Любимо ми е сам и само пак сам

Къв е извода? Емоциите имат две лица може да са ти приятели, може и да не са. Разума има само едно лице той винаги е дружка, по-хубаво е с него...