[Строфа 1]
По чорапите ми кал
С маратонки скъсани, приличащи повече на сандал
Трийсет години преход, голям карнавал
В лицето ти друг едва ли така се е смял
Помня гладни години, не знаех как се пуска скарата
Тогава обрах курвите на руския при Сарата
С парите купих си маратонки от подлеза на гарата
Платих телефона вкъщи на петнайсе, имах работа
Лична карта, мечти, социална стипендия
Вярвах, че нямаше да съм поредния
Как да не бараш, колкото и да са горещи
Когато се къпиш на студено, без ток и на свещи
Двайсет години, двайсе различни живота
Пробивах си път, както с лакът си отварях компота
Недей ми се мота, следвай гласа ми, не табелата
Източна Европа, Шумен, центъра на вселената

[Припев]
Аз съм онзи, който
Искат да видят на колене
Но препускам така
Сякаш ме дърпат петстотин коне
Аз съм онзи, който
Искат да видят на колене
Но препускам така, сякаш ме дърпат
Сякаш ме дърпат петстотин коне

[Строфа 2]
Тоя филм вече съм го играл
И след финалните надписи просто чакам дял
Разпознават ме все едно съм в моя квартал
Ръкопляскат и не искат да ми кажат чао
И с години да не си го виждал ще помогне
Онзи с който си имал общи неволи
А онзи, който е падал на колене да се моли
Във вярност се врича и казва, че те обича, той ще те отрови
Сори, виждал съм го вече
Простил на страхливци не е стигнал далече
Но гения в големия е като тения
Която яде душата на негативните мнения
А малките са малки, 'щото душите им червиви
Не искат да видят други успели и щастливи
Фактът, че отделяме внимание да отричаме
Повече отколкото да обичаме
Създава предпоставка да превърне омразата в основната съставка
На бъдеще, което няма да остави минало
Минало, защото егоизма
И последната частица чест е съсипал
[Припев]
Аз съм онзи, който
Искат да видят на колене
Но препускам така
Сякаш ме дърпат петстотин коне
Аз съм онзи, който
Искат да видят на колене
Но препускам така, сякаш ме дърпат
Сякаш ме дърпат петстотин коне