Осъди ме (стих) (Condemn me (verse))
Осъди ме
Осъди ме , че бях такъв пробягвайки хиляди километри да видя лицето ти
Кости начупени , болка в бурканите пръсти докосват брега на морето ти
В душата детето ти плаче убива ме ,в спомени мръсни защо не открива ме
Локва отражение поглеждам в деня ти , и твоята дума със тежест покрива ме
Бягам пробива сърце татуирано , мръсна е душата, боя по ръцете
И бягам не дишайки , в ями дълбоки , калта ме поглъща но от коленете
Вземете ми всичко , вземи ми болестта ми , нали така спокойно заспиваш
Осъди ме , че бях че бях ти приятел, когато просто реши да си отиваш
Загърби лицето ми , името , спомена , очите и пламъка в тях
Осъди ме , че допуснах те в себе си , и всичко онова което бях
Осъди ме
Осъди ме че чакам , дори да не тръгваш към мен
Осъди ме , че огъня гасне и вече в сърцето замръзвам студен
Съм
Осъди ме , че ти си , и вярвам го силно , както ти не повярва до днес
И тук съм и чакам , в градът съм, моля те само излез
Осъди ме , че бях такъв , един човек когото не искаш да бъда
В момента поставям въже на вратът си от болка и нека това да е моя присъда
Осъди ме , Осъди ме
Осъди ме , че търся ръката ти
Осъди ме , че търся духа ти
Осъди ме , в ума ти съдилище
Осъди ме , че аз съм този който сринах светът ти
Моля те осъди ме , нали си мой съдник ,приятел и спътник
Пълня раница с тениски скъсани , и бягам надалеч като пътник
Безгранични възможности не искам да виждам, ако вечер не виждам очите ти
Осъди ме , че бягам защото съм този който предизвиква сълзите ти
А не искам, осъди ме , и вярвай на другите които говорят
Те са свидетелите но без очите , и готови са да ме съборят
Осъди ме , и нека присъдата е справедлива
Осъди ме , но само бъди със мен търпелива
Такъв съм , осъди ме , че продължавам да чакам там на ръба си
Осъди ме , че съм твоето отражение в което отново ти виждаш страхът си
Осъди ме , осъди ме , готов съм за твоите думи убивай
Нож във ръцете поставям ти , но няма да го използваш убивай
Убивай ме бавно , изкарай гнева си , изкарай омразата от себе си
Осъди ме , че пука ми гоня те , и винаги питам добре ли си
Осъди ме , че търся те , чакам , по старите улици останал без глас
Осъди ме , че съм този , който истински вярваше в нас...
Осъди ме , осъди ме...
Осъди ме , че бях такъв пробягвайки хиляди километри да видя лицето ти
Кости начупени , болка в бурканите пръсти докосват брега на морето ти
В душата детето ти плаче убива ме ,в спомени мръсни защо не открива ме
Локва отражение поглеждам в деня ти , и твоята дума със тежест покрива ме
Бягам пробива сърце татуирано , мръсна е душата, боя по ръцете
И бягам не дишайки , в ями дълбоки , калта ме поглъща но от коленете
Вземете ми всичко , вземи ми болестта ми , нали така спокойно заспиваш
Осъди ме , че бях че бях ти приятел, когато просто реши да си отиваш
Загърби лицето ми , името , спомена , очите и пламъка в тях
Осъди ме , че допуснах те в себе си , и всичко онова което бях
Осъди ме
Осъди ме че чакам , дори да не тръгваш към мен
Осъди ме , че огъня гасне и вече в сърцето замръзвам студен
Съм
Осъди ме , че ти си , и вярвам го силно , както ти не повярва до днес
И тук съм и чакам , в градът съм, моля те само излез
Осъди ме , че бях такъв , един човек когото не искаш да бъда
В момента поставям въже на вратът си от болка и нека това да е моя присъда
Осъди ме , Осъди ме
Осъди ме , че търся ръката ти
Осъди ме , че търся духа ти
Осъди ме , в ума ти съдилище
Осъди ме , че аз съм този който сринах светът ти
Моля те осъди ме , нали си мой съдник ,приятел и спътник
Пълня раница с тениски скъсани , и бягам надалеч като пътник
Безгранични възможности не искам да виждам, ако вечер не виждам очите ти
Осъди ме , че бягам защото съм този който предизвиква сълзите ти
А не искам, осъди ме , и вярвай на другите които говорят
Те са свидетелите но без очите , и готови са да ме съборят
Осъди ме , и нека присъдата е справедлива
Осъди ме , но само бъди със мен търпелива
Такъв съм , осъди ме , че продължавам да чакам там на ръба си
Осъди ме , че съм твоето отражение в което отново ти виждаш страхът си
Осъди ме , осъди ме , готов съм за твоите думи убивай
Нож във ръцете поставям ти , но няма да го използваш убивай
Убивай ме бавно , изкарай гнева си , изкарай омразата от себе си
Осъди ме , че пука ми гоня те , и винаги питам добре ли си
Осъди ме , че търся те , чакам , по старите улици останал без глас
Осъди ме , че съм този , който истински вярваше в нас...
Осъди ме , осъди ме...