Jluch
Tochka
[Григовор]
Пушех цигари, защото цигарите трябваше да се изпушат
Душата ми пее, сърцето ми пее, защото мълчах си под душа
Обаче в устата ми суша, за губене нямаме даже секунда
Лягам си прав и така се събуждам
Само че рядко да лягам е нужно
Мисията става все по-невъзможна
Смяната вече е повече нощна
Кръга ми от приятели е по-скоро точка
Само да можех наново да почна
Голям да порасна в суровата почва
И после пиян от балкона да скоча, ДА!
Нямайки право на избор на раса, на пол, на семейство
Душевност и гени
Съм най-късметлийското копеле в тая огромна и пуста и вечна вселена
Нямайки право да охкам и пъшкам и мрънкам
За битови тъпи проблеми
Аз зъбите стискам докато не се разпилеят от нетърпеливост и нерви
Колко ли трябва да бъдем излъгани?
Хора порастваме твърде недъгави
Ходя, прескачайки мъртвите гълъби, кво им е?
По-добре умни, отколкото глупави
Само че почвам да мисля обратното
И не понасям същинските удари, мамка му
Бих поизлязъл да пием
Но вкъщи ме чакат живота ми
Толкова много отровени плъхове
Спомени топли и порции сготвени
Още ли трябва да ходим на пръсти по рани отворени
Или да кажа "Добре си дошла на дълбокото"
Щото очите ми пълни са с кораби, честно!
Знамената се веят
Ангели пеят
Каква съвършена идилия!
Парите валят като дъжд върху сухия стокообмен на насилие
И ако нещо в живота би имало смисъл
То то е да бъдем добри със околните
И да живеем
Сякаш можем и повече
[Припев х2 (Жлъч)]
От моя гледна точка гледаме в една точка
От моя гледна точка гледаме в една точкаааа
Иначе целия този свят какво е?

[Жлъч]
Няма по-голям кошмар от това да попаднеш сам в океана
Колко ше ти стигнат силите преди да те налапа тъмнината, А??
Нямаш нито един полезен ход
Освен да спреш завинаги времето
Всяко помръдване те тегли долу
Към построения от черен лед затвор
А дали не покой
Боледуваш от много сложни импулси
Може би не трябва да се бориш за каквото си представяш, че е живота, ами просто да се отпуснеш
Твърде много болка
Твърде много мисли
Тъпи категории
Еднооки оптимисти
Твърде много хора
Сложни простотии
Изход общ за всички
Единствена малка звезда във безкрайния мрак
Изоставена, сама останала
Като точица от кокаин по катранен плат
Едва изгря една искра
И всички незначителни микроби в тая кал
Искат точно тя да е тяхната
И с тая вяра се изхабяват до край
Знам това, но заслепен съм
От светлината в мен и се потапям в петънцето
Зеницата е моя център
Мерника ми е моя свещен граал
Моя извор на всичко
Мойта слънчева система
Единствената разлика е в тая празнота, която усещам
И доказателството, че не можеш да живееш без надежда
Вън от своя кошмар
На цял свят от оптични илюзии виждам разкош
Усещам че мога да надскоча
Всички пропасти в живота и че моята история е обща
Но как да го опиша изобщо?
Отправната точка
За да започна
Край за да сложа
Пак слагам точка
[Припев х2 (Жлъч)]
От моя гледна точка гледаме в една точка
От моя гледна точка гледаме в една точкаааа
Иначе целия този свят какво е?