[Madmatic]
Ще изляза от играта, както влязах - с гръм и трясък
В очите блясък, те ми хвърлят пясък да ме орочасат
Feeling blessed, ако знаеш колко върхове ме чакат, мой
С усмивка на лице и в устата, мой
Тъмни сенки бдят над мен като градиенти
Хора слушат ме и вярват като пациенти
Някои правят се на скъп малц, а са просто менти
С блестящ фалц окичвам мрежата на продуценти
Тур мениджъри и PR агенти, пред агенции
С вип парко места за вип клиенти
Не можах да порастна толкоз да стана Робин Худ
За моя hood, те ме предадоха викат ми Холивуд
Невидим труд в мор и студ
Прелива в един албум от един етюд
Аз играя си на певец и търся няква си вечност
Авера е над закона и под прага на бедност
Обръщам гръб на всичко минало наливайки течност
С аромати на дъб, скръб и малко сърдечност
Това ли е всичко за което толкоз време се борих
Питам се преди вратата зад мен да затвори

[БОРО ПЪРВИ]
Криви решения взимам воден от носталгия
Все едно ще се почувствам пак кат Боро малкия
Сега играчките са по-големи и егото ми също
Желание кат на другите от легото до къща
Като срещна някой от детството ми осъзнавам
Колко много време минало е от тогава
Две пресечни линии, които се разминават
Казвам "Ще се чуем", както по добава
Spoiler Alert: и не се чухме никога
Хем не ми важно, хем ми е тъжно, бе психика
Не се пребирахме нито лято, нито зима
Сега площадката до нас само път до магазина
Гледах света отвисоко като на Галата гледката
Лапешки уверен, хубаво че не си давах сметката
Ако знаех ко ма чака, тогава щях да съм спечен
Мислех се за твърд, ама тука трябва да си течен (и вечен)
Пълен с комплекси и самозатворен тип
Даже като жъна успехи съм с недоволен вид
Гледам да не се обръщам назад - невралгия
Щот не мога да се отърся от тъпата носталгия
[Явката ДЛГ]
За пореден път бях на косъм да се пропия
"Защо съм от тия", ще се праждосам без да пробия
Лайно съм и не го крия, "г-н Негативен"
Но не съм мега наивен, света го виждам задвижен
От хора с лоши намерения във всички 11 измерения
И вече съм ебахти изморения, от мнения и възгледи
Това на окосмения ми гъз вреди
Помня как записвахме с хъс преди
Не мисля че човек се ражда с мисия
Но това не трябва да те спира, мойче измисли си я
Тревожа се за хора, които не трябва да ме касаят
Дъното копаят, но не спират макар да го знаят
Като почна да тълкувам сънищата си се плаша
Подсъзнанието ми казва: "Ума ти е пълна каша"
Вече спрях да пълня чаша, щото тая упойка
Ще ме замая за бройка часове и после леш
Трябва ми нова настройка, мой и нови навици
Избягвам всичките стари и нови пиявици
В очите ми светкавици, мълнии на омраза
Заебавам тази фаза, нека друг да лази в джаза
Ангел теб те пази, ала мен ме пази Аза
В "Подсъзнателно" всички тез неща Яжо ги каза
А текста беше писан 3 години по-рано
От 98-ма нямам на кого да кажа "мамо"
И не търся състрадание, само подавам рамо
На всеки обзет от грижи, които го будят рано
Съвестта е тази даваща най-тежките присъди
И проклет да съм ако знам как може да се изпъди
Проблемът е добре да се обсъди
Преди болката от отчаянието да се развъди
Споделяйте с близките, давайте си кураж
Дори когато щастието изглежда като мираж
Повярвайте имам стаж, знам всичко преминава
Лесно става, ако човек не се самосъжалява
Просто се стягаш и теглиш сериозна майна
На тоя свят нито една тъга не е безкрайна
И щом това го каза песимиста на песимистите
... значи си струва да се замислите
Голям Юс, айде изчезваме. До скоро!