БОРО ПЪРВИ (Boro Purvi)
Събрания на пъpвенци (Sabraniya na parventsi)
[Verse 1: Boro Purvi]
Съдбата дава ми идеи точно като чешма
Вика няма да ти помогна "пфф ако щеш ма"
Имам неволята на бързи повиквания
Казвам и "моля те" тя помага ми и обиквам я
Кат ми кажат, че кат слушат чувстват, че всички тайни им зная, със усмивка викам "зная"
Гледам огледалото, 'де ще му излезе края
Расъл във България, научен да си трая
И за всички дет' внимават ето ви задачка
Явка, Мада, Боро, ко - карат ги да плачкат
И кат' гледам колко ме кефят от тоя рап батальон
Мисля май наистина съм едно на милион
Знайш че съм пораснал, мъдър и си над нещата
Когато вместо краката от зрънчо чистиш си брадата
Възхищавам се на болката умесена със хумор
Цял живот викаш образование, то накрая - тумор
Викам "айде наще", но престани сърце
Ето вися кат прани гащи - със кръстени ръце
Трудно е да си меря приказките на три езика
Цял живот занимавал съм се с цървули до насита
Мойче, предлагам да направим тая трампа
Ти пълниш ми стомаха, аз пълня ти winamp-а
Вече яко втръсна ми от подлизурско, "пръсна ги"
Приключих с глупостите, т'ва е музика за възрастни

[Verse 2: Madmatic]
Надут съм като мях, смях
В даскало ме беше срам от тройките - ся се хваля с тях
Авери от безбройните - ся се срамя с тях
Драми от обстойните - ся ги жаля чак
Да видя де са мойките - няма един на крак
Звукът ми от танойките - примерен и драг
Текстовете идват чрез
Дълбока медитация на ръба на разума ми без
Липса на желание, за деяния в насоката на Курт Крес
Смесени с онез на Сава Доброплодни, раните прободни кървят
Ако действаш в ситуации за теб само изгодни
Чакай малко виждаш ли - мислите в ума ми като копия пронизващи
Бълвам музикална стока във количества промишлени
Тез' събрания на първенци, са си баш умишлени
Цъкам брадясъл, ни лук ял, ни пасъл
По плажовете Дейвид Хасъл
Сред октоподи и медузи расъл
Откакто съм се сгромолясал на планетата се чувствам каталясал, строго ненавиждам чуждите преструвки
Надувки, чупки и милувки
Докато чистя пясъка от своите обувки
Хващам на жена от мечтите ти въздушните целувки
[Verse 3: Qvkata DLG]
Носът ми рядко с чужди работи е вкарван
Скалпа - бял като брашно - отвътре черен като гарван
Интелектът ми е изкуствен, аз съм толкова безчувствен
Че е все тая дали си минус мене или плюс мен
Празни мисли на един празен човек
С няколко сантиметра по-висок съм от Лотрек
Т'ва е един художник, на разума съм заложник
Прайш ми комплимент като ме наричаш безбожник
Нервната система си показа своите свойства
Стомаха ми е обзет от най-различни безпокойства
Изпълнен от досада си очаквам косопада
Живея на Генералите, червен ми е площада
Живял съм в един блок с маняка от джиджиби
Не ми ли личи на двора нещо - цвили, квичи
Сърцето тупти, сякаш му липсва един клапан
И дано чепа ми скапан скоро не бъде отхапан
С мръсни думи цапам, но за мен всичко е чисто
Не съм ти епископ, бягай да слушаш Райна и Кристо
Пускам телевизора и го целя с дистанционното
А той не се троши, пък то е ебахти огромното
Мразя рекламите и всички, 'дето ни мамите
И дори да имах лев не бих ви купувал саламите
Най-силното чувство е гнева
Само то успя да ме накара да спра да рева