[MADMATIC]
Смесени образи между Мортиша и Мона Лиза
Тъкмо почнах да пиша и тя ми писа
В главата ми върти се силует на актриса
Bitch уби ми vibe-а и музата ми артиса
Все по-често ми се случва да се чудя
'що не си говорим, а си пишем до заблуда
После стига се до там, че делата на Делян
Не отговарят на словата дето сам е написал
Сякаш длан съм разрязал и с твоята такава съм я стиснал
"Имам ли всичко?" Тоз въпрос със отговор прост е
Имах да взимам. Взех си. И ся дошъл съм за още
С подмолни погледи просто се правят на хитри
Но ме вадят извън релси и паля сякаш съм в Хитрино
К'о стана гледаш светът през дисплея си
Говоря сякаш и аз не го правя, а просто пея си
Моменти ценни губим във дребни цинизми
Соц. мрежи бълват лайна като клизми
Страх от ядрени бомби и катаклизми
Широко скроени пикли пленени са в тесни призми
От там ме гледат с почуда
'щот за тях нищо освен име на село не се крие в "пробуда"

[ЯВКАТА ДЛГ]
Бъди внимателен 'щот с римите си Явката
Първо ще зарови теб и после томахавката
Това, че пееш за дрога не ми прави впечатление
Единственото бяло, което имаш е течение
А аз съм просто един серсемин от втора глуха
Много хора чуха слуха, че ми е изчезнал нюха
Пениха се, плюха струват пенита, стотинки
И си мислят че са в Бруклин, 'щото ходят със кубинки
По улиците е пълно със откачалки
Ся разбирате неща, които ние знаем от малки
Пъпът ми не е хвърлен, а запазен във кутийка
Не ми трябват патрони ще те пронижа със фунийка
На главата си слагам каскет и ставам аскет
Хващам гората - не ми пожелавай късмет
Паметта ми ме изоставя - О щях да забравя
Че щях да правя нещо, 'ма забрайх к'о щях да правя
Разума е това, на което се позовавам
И съм този, който не бива да бъде назоваван
Идвам от Одесос, моят град и мойта крепост
Пиша епос със свирепост достигаща до нелепост
[БОРО ПЪРВИ]
Започвам образователно
След като се блъснах почнах да карам внимателно
Кат' ме почна живота забачках настъпателно
И заебах тия дет' ми влияят отрицателно
Приятелска дружина заминахме в чужбина
След някоя друга година се върнахме наполовина
Ако това е война, ние се водим ветерани
Младо-старо куче ближа си двете рани
Искам да отида във гората в барака
А трябва пея, скачам на един и два крака
За една година не един и два трака
За една година двама роднини - два рака
Това не са песни за клуб
Това са песни за когато се чувстваш като ходещ труп
И нямаш на кого да споделиш
Мойче, ние сме тука и сме го живяли, виж
Питаш ли ме к'во ми е ?
А кат ме питат викам: "Не ма питай" - класика
Мойче, питаш ли ме кво ми е?
Кат' бях малък не си го представях така