[Verse 1: Жлъч]
Скъпа стига си стояла
Във шибаната стая
Бъди като дечицата, които искат да излязат
Окъпи се във слънце и преплувай поляните
Тъмнината отвън те чака, шепне ти "Ела изгрей"
Ти си това, което липсва на живота
Имаш страх наистина, но имаш огън
Където и да го забравиш пак ще се намери във теб
И с него е време да преобразиш пердетата във въглен
Дълго лято слънчевите пипала рисуват кръгове
Тръгни на там и всичките врати ще са от сладолед
Заклевам се светът не иска да е такъв за теб
Но какво да правим, ще трябва и той да бъде вразумен
Ако му подариш мелодията, която пазиш
Може би ще помаха с опашката си и ще каже здрасти
Прави ни почтенни, подли, прави ни наивни и зли
Уви така е и някой ден ако успеем ще
Излезем от главите си да видим как е отвън

[Verse 2: Бате Доуен]
Стига с тия' криеници, моля те съкровище
Не ти отива да стоиш заровено във гробище
Ела излез на светло
От твоето леговище
Прави каквото трябва, пък да става точно к'вото ще
Цветът е блед и неуверен, озари го с искрица
Градът без теб е начумереница и тъмница
Снегът е мек и е до време, стопи го със сълзица
И подари усмивка на света и на добрите дечица
Защо да бъдеш просякинята, бъди царица
Защо да бъдеш милостинята, бъди жълтица
Защо се пържиш във пустинята, поразхлади се
Защо да тънеме във тинята, поспри, върни се
Само трябва на вратата да прекрачиш прага
Недей се впрагя мъглата не е само мрак и влага
В далечината мъждука лампа и светлината бяла
Очаква да се слее със душата ти и да стане цяла
Само трябва да разсееш страховете си
Но недей да режеш, а гледай да разперваш крилете си
За да сгрееш сърцето си и да се рееш в небето синьо
От където идваш и което има ще е вечно живо
Поливай го и не ще избледнеят цветовете ти
Откривай го всеки ден и ще слеем световете си
И от само себе си всичко се подрежда тамън
Само трябва да излезнеш отвън