Интро:
Как се отглежда цвете в шепа пепел? х2
(тя винаги е мразела някой да шепне в началото на песните)

Куплет 1:
Приятелство, реплики, гориво за разгвор
Летни дни, щастието, лица весели
Празно празненство, еби ги
Празни празни празнини
Вятъра с още вятър разреди

Опитвам се да запълня, и мисля че се залъгвам
Явно това е голямата жертвена яма, в която толкова такива като мен изпадат
Искаш любов и получаваш раздяла
Искаш грижа - обсипват те с безразличие
Накрая просто искаш пари
И да си идат
Да те оставят на мира
Да водят войната си далеч от теб, иначе където поискат
Да си ебават майката, бате, няма да ми липсват
Ще бъда друг;
Животът ми приключи
Представях си го хубав преди да се срути (ха!)
Имах мечти като всеки
Много щастливи моменти ме караха да вярвам, че може и да ги досотигнем с Деси
Сега трябва да ги достигна сам, но те се обезсмислиха
Защото само тя беше в средата на всичко тoва
Бати несправедливостта
Но каза, че тва е живота
Ако е тoва, eбал съм му майката, аз ше си ходя
Ако ше съм у тая голгота, хладна гарота, която ме стяга по цял ден
Докато се храня и работя
И ме прави нещастен, защото ме прави използван
Преча на всички, ако не мога сам да си помогна
Нямам търпение, имам шибан план
Не ми трябва подкрепа от теб, прави квото правя аз - подкрепи се сам
Тоя разговор само със себе си не го проведох, толкова съжалявам, че съм говедо
И че я подведох
А явно и себе си, макар че не вярвам
Може би защото си вярвам прекалено
За да не надделее съмнението, че съм абсолютно чисто луд, че не харесвам нищичко
И че не обичам никого

Мост:
Как се отглежда цвете в шепа пепел? х3

Куплет 2:
Колкото и ферментация да си сипя в чашата, аз пак оставам млад, оставам сам глупак
Явно доста жестоко се криел мекушавия
Главно защото се виждам след малко там
Където си представях как не искам да попадна
Не искам да пропадна в мрак
Ще е прекрасно, брат, гаранция
Да се науча да мачкам и да взимам квото ми трябва, без да се съобразявам грам
Да въртя хора на пръста си, да спра да се измъчвам със съвести
От двете сърдечни камери навява хлад, затва се казва мраз
Омраза - тва съм аз
Писна ми да съм оравновесен, да вярвам, че нищо няма да ме бутне
Реално и утре е ден
Но искам да преигравам като хлапе, а не да стоя спокоен, като ми се влиза с шутове
Да тичам бос по горещия гранитен под
Да усещам, че съм жив, в гърдите... с нож

//инструментал

Куплет 3:
Все още готов да приключа с тия глупости
Мога да правя това, без да правя това за хиляда чужди уши
Иска ми се да си простя, да убия лабилността
Ако напиша още няколко реда, може би бих успял
Мълчах си, и досега зная защо
Живях в отвратителната лъжа, че съм роб
Изпънах палеца и хвърлих цялата си душа в залога
Пиша това, защото вечно забравям как е било
Не можеш да пуснеш в себе си омраза, ако си нямал любов
Не можеш да продължиш да си повтарвяш, че това е живот
Не можеш да продължиш да си повтавряш, че това е живот
Когато вече един път си виждал цвета на щастието...

Край:
Как се отглежда цвете в шепа пепел? х2