[Intro]
Изборът да захвърлиш цялото това богатство е само и единствено твой

[Chorus]
Ако всеки ти ден е такъв, к'ва е ползата
Ако тегне над тебе сивия зъл мрак в облак
Ако в себе си усещаш душа, дай й повод
Да те води към по-добро в тоя живот - борба
(х3)

[Verse 1]
Гледам некакви хлапета, дето редат си от вчера
Как позират с пистолети, нек'во, леко се изнервям
Гле'ам Ушев как им взема двайсет лева, днеска по десет, стават двеста
Против системата, ха
Те са най-дълбоко в тая ебана система
Режисирани от стереотипи и се ежат като видат нещо извън нея
Кур за вас, бате, нема извинение, 'щото
Всички искат да са тарикати, чеде
Но не искат да им носят цигари във ГМ
Както нося аз сега на брат ми
Дават му време, за което със жена ми ще сме отгледали бебе
Не знам какво ще стане със него, когато излезе
Да се чудя ли
Да раздавам удари на тия неадекватни пубери
Дето го карат на илюзии, че никога няма да се губещи
А в квартала си събул гащи
Ушев джоби, катерицата е по прашки
Мани ме мене, някой може да ви уважи
Недей се дърви бате, чуваш ли
Здрави прави по парковете се колят, а можеше да гоните Ахмед Доган от Магнолия
Майка ти и баща ти да се късат да работят
Може наистина да проявиш воля и да си вземеш родината -
Тя е и твоя

[Chorus]
Ако всеки ти ден е такъв, к'ва е ползата
Ако тегне над тебе сивия зъл мрак в облак
Ако в себе си усещаш душа, дай й повод
Да те води към по-добро в тоя живот - борба
(х3)

[Verse 2]
Загубих я
Понесох ебати удара
Десет месеца като отнесен от ураган
Още десет, понеже съм в черна дупка сам
Опитвам се да не пия двайсет и пет нощи от трийсет и една
Опитвам се да не убия в себе си още смисъла
Опитвам се, опитвам се, опитвам се, опитвам се и не знам
Беше ми като ментор, с'а заседнал в задна дата
Експертиза чака, върви сред вълци със миша крачка
Беше ми като брат, сега е разбит от джама
Говори безсмислици с уста, от която излиза пияна
Колко' повече действам, само виждам, че смисъл няма
Всичко латекс, лайна, стотинки и скрий салама
Избери къде да летиш, смъртта ти те приземява
Малко преди да си се прегърнал със светлината
После поглеждам хората, които ми вдъхват вяра
Виждам, че имат болки, какви' не съм предполагал
Виждам, че като тях съм и изхода не е в бягство
Човека ще надделее, избирам го вместо звяра
Понеже да озверееш е нищо работа в България
Решението е, за мене, да стискам зъби до края
В момента ли ще живея, или в дните от календара
Беше каквото е и няма смисъл да се повтаря