Шибаната меланхолия
Съмва се и отново съм усъмнен
Не изпускам ритъма никога
Не изпускам снер
А може би ритъма изпуска мен
Може би е време да стана сериозен човек или поне
Няа да победя в тая игра на кой е по-по-най-голем олигофрен
Твърде много изисквания към себе си
Затова към другите рядко имам претенции
Като се сетя колко шибани неща имам да праа
Иде ми... като кошмар
Ще е тъпо да си прееба щастието за пари и за слава и уж го знам
Може би не трябва да изпускам възможността
Да тегля чертата тук сега
Да покажа на себе си и на онея кой е господар
Ала ме е страх, че страхът ми ще стане - юзда
Винаги най-отпред и мнозина залагат на мен плюс това

Времето тече и тече
Каквото ще да става

И без тва само плямпам

Шибаната меланхолия
Тя си тръгна, последно беше с роклята с голия гръб
На подиума
Последните десет секунди от филма ни заедно
Не съм я виждал отдавна
Всъщност никога оттогава
В апартамента ми има едно момиче със мен
Прилича на нея
Живеем заедно някак, както всички живеят
Моя най-голям недостатък
Е че губя всякаква логична идея
За това кой обичам
За кого ме е грижа
Всичко в мен за един миг се променя
Иска ми се да съм искрен
И със нищо да не ... я
Нараня
На ръба съм дори да полудея
Ако сбъркам
Ако е била тя - как отново да си я спечеля?
Не знам дали има значение
Понякога преставам да мисля дори за самия мен
Писнало ми е от моя милост, хич не ме е грижа - не
Не искам да чувам довиждане
Толкова много неискрени довиждания сме имали в живота
Сигурно и най-последното ни ще иска да е такова

Времето тече и тече
Каквото ще да става

И без тва само зяпам

Шибаната меланхолия
Времето е спряло, седя и го гледам през прозореца
Времето е дядото
Който седя цяла минута
До контейнера на общината с боклука
Опитвайки се да си загаси фаса със слюнка
Бях на 17 в 83, задръстване по житница
Стори ми се смешно, но картината беше потискаща
Особено през тия стъкла
Беше ми също тъжно, може би изпитвах жал
Накрая
Дядото махна
Пепелта от арда качака
И просто пусна до крака си остатъка на тротоара
След това го смачка и се разкара
Сякаш
Бърза занякъде
Бях сам в автобуса
Но не можах и се разсмях, момче

Шото времето тече и тече
Каквото ще да става

И без тва накрая изгаряш