[Куплет 1]
Остана ми малко парче от хоризонта
Което блоковете да притискат, за да усещам болка
Остана ми да си сецкам джонка без обезспокоение
Освен с една свещ до мен, че пенделчетата от ЧЕЗ ни спреха тока
Знам няма лек и т'ва тежи
Но както виждаш имам достатъчно фантазия да остана жив
И я ползвам със т'ва, което ме заобикаля
Не, че съм поетче, дето лунни лъчи го галят
Не ми го лигавят - сигурно всичко е 'шото съм скромен
Знам своята роля и т'ва ме прави доста спокоен
Естествено пиша цинични химни за улиците
Щом живея в сюрреалистичен филм на ужасите
Как да спазваме закони
Като трябва да садим цветя по стените със крадени флакони?
Само тогава сме доволни
Барабани, микрофони
Уникални и свободни
И сега като си спомня
Що тухли и бетон със Dupli-Color-и
И се криехме, за да не се гоним със куки по двора
На училище другите ходят - ние не
Ние пиеме, хилиме се, дали не ни е зле?
Ако нямаш пари си готов да свиеш GSM
И би пецнал съседката, която е на 47
И колко малко всъщност се сещам
Като сънища са в момента
Светлото бъдеще изтече заедно със всички уроци от живота в една безкрайна съботна вечер
[Припев]
Трябваше да съм наясно с това, още отначало -
Който трупа знание - трупа печал, трупа печал
(х4)
[Куплет 2]
8 сутринта е
Разхождам се в квартала, снощи е валяло
Булеварда е коварно огледало, в него се наблюдавам отдавна
Като изпаднал от цялост, не вярващ в оригинала
Живеем в обикновен свят
В който лекарството за всичко е пари, ако не е смях
И само едното от двете ми пра'и хапката вкусна
С повече пари нямаше да знам какво плюскам
Та, света е жесток, но поддържан от най-тъжното е тържество
Не е за мен, то е за стражите и апашите
Ала и те не ми пречат
Някак успявам да си открадна щастие
Не искам много - само един достойно живян живот
Не съм завоевател и това не е моето Ватерло
А да не е котле със катран
А да е моя последен провал - след него е край
Нека да е светлина
И нека тя свети над всеки от нас
Точно сега, когато трябваше да се чувстваме безсмъртни
Усещаме, че утре всичко ще свърши
(х2)
[Припев]
Трябваше да съм наясно с това, още отначало -
Който трупа знание - трупа печал, трупа печал
(х4)
