[Verse 1]
Преди хиляди лета
Един на име Еклисиаст
Пратил по дяволите всичките злата
И написал 'всичко е суета’
Мъдреците са така
Ако още го помниш, значи сигурно е прав
А аз, роб на сребристата луна
Надвиснал над звездите ятаган
Не мигвам както тия светила
Човекът по начало не излъчва ник'ва светлина
Не трепти нежно във всемира и има причина за това
Многолика е и зла
Господарката ни от недрата
Тъм излива се с цвят на вино и катран
Мазутен дим и дисонанс
От проклетите с благословията ѝ завинаги съм аз
Да искам всичката ѝ власт
Стискам във ръка синия химикал
Т'ва мастило е оцветило всичкия ми свят
Нито се отличавам, нито съм специален
Като всички щастлив съм когато имам любовта

[Chorus]
Цял живот я гоня
Да я изритам, да си тръгне
Цял живот я гоня
Да я пипна, да се върне
(х2)

[Verse 2]
Ако можех да се завърна
Щях ли да съм такъв човек
С цялата ми болка и объркване
Но не искам да бъда съжален
Може би искам ...
Само да бъда разбран
Или просто искам да оставя завет
Нещо да остане след мен
Е така, да се вее
Може би любовта е крайната цел
Когато си готов да отнемеш живот в името ѝ
Когато залогът е огромен, но ти би го удвоил
Когато затворът в преизподня ти е мил водевил
Само тогава е тя
Любов, любов
Ти ме прати във интензивното
Ти ме давиш във виното
Ти ме правиш чисто нов
Ако не бях тоя човек, щях да се мразя
Накрая се оказва, така или иначе това е цената

[Chorus]
Цял живот я гоня
Да я изритам, да си тръгне
Цял живот я гоня
Да я пипна, да се върне
(х4)