[Verse 1 Alexandrina]
Топъл вятър и градски светлини, дори не стъпвам по земята
Среднощна чайка над сгради и коли, лунен лъч облякла

[Bridge]
И не мога да повярвам, че си мислех още там да спра
И където ме застигна тази първа трудност и страха, че не мога да продължа

[Chorus]
Но ето струва си да опитам
И вече знам
Че не мога да спра, не мога да спра
Да правя това което обичам

[Verse 2 Alexandrina]
Лятна вечер, усмихнати очи, не ме е страх от тъмнината
И ето ме - по-силна от преди, сама направи ме съдбата

[Bridge]
И не искам да се връщам там където бях отчаяна
Да си спомням колко дълго търсих смисъла да се изправя и да вървя

[Chorus]
Но ето струва си да опитам
И вече знам
Че не мога да спра, не мога да спра
Да правя това което обичам

[Verse 2 Jluch]
Не мога сам да се оставя намира
Да се отърва от това, което постоянно изпитвам
Роден с 'нема такъв рецептор'
Преживявам всичко на 200%
Твърде е силен огъня, който гори в мен
Разбираш ли ме?
Като ерекция - не е лесно да се скрие
Обичам моето и работя
Работя както, сякаш винаги му се вижда края - Дони Дарко
Опитвам новото, като мога, но мога малко
То идва просто без да го боря към сто нокаута
Всяко второ изречение ми беше 'не знам, не знам'
Сега не мога да спра, дори да давам назад, назад
Контрол на радостта, че накъде сме без мениджмънт
Нещо сякаш успявам да се объркам всеки път
Хора около мен крещят, сигурно е парти
Пак ли го напра'ихме, ка'и ми?

[Chorus]
Но ето струва си да опитам
И вече знам
Че не мога да спра, не мога да спра
Да правя това което обичам
(х2)