[Chorus]
Как да мисля адекватно, като всичко е тръгнало наобратно
Заклещен в ъгъла на тясно, ясно ми е, че оттука няма бягство
Явно сме мръднали ужасно
Опасно е
Не се ли чувстваме на място
Говори си думите, глупако
Но ако попаднеш в неприятност
[Verse 1: Imera]
Не ме търси, от смъртта на метър си
Смешковци режем ги като лекари
Видят ли ни правят се на бежанци -
Без пари се опитват да избягат в 5 страни
Инфаркт – спря сърцето ти
Ма тва е нещо нормално в тия тежки дни
Пожар – с микрофона става
С химикала правя за минута тва, което те за месеци
Кошмар – в съня ти ше се внесе за миг
Гробар – съм без бъзик, представи си
Психар във дебрите сенчести
Който ше вади труп – душата да му прероди
Добре дошли
В мислите грозни и тегави
Врагът ми като вещица ще гори
Тоя трак гърми като експлозив
[Chorus: Imera]
[Verse 2: Bunta]
Не ме търси, с мен замесен си
Не можеш да плуваш, за тва не се дави
Не мое да купуваш, не мое да умуваш
Не мое да рошиш всичко без пари
Как да мисля адекватно
От петък до неделя джам и бачо
Ако лягам се събуждам наобратно
Ако не лягам, дигам всичко живо, стаа страшно
Стига дрънка, мрънка, че си издънка
Главата в торбата няма вънка, моа
Изпържен си от всичко, няма гънка, моа
Винаги границата е тънка, моа
Отдавна съм мръднал и врътнал
Изял съм ги, че вече и повърнал
В гъза заври си шибания mumble
Кат‘ ни видиш, бягай надалече или humble
[Verse 3: VLG]
Няма как да мисля адекватно
Като има фактори, които бавно и супер нещастно
Карат ме да бъда на тръни
И нервите избиват двукратно
Накратко влизам в рядка фаза
И колкото и да се сдържам, рязко паля
От нерви мисли не остават във главата
Предприемай мерки за твоето „бягство в рая“
Не ме търси, защот’ обречен си
На думи винаги да се правиш на тегав тип –
Смешен си
Не искам да чувам за тебе, защот‘ нямам време от месеци
Искам само време за себе си и декари
Обаче да съм егоист некакси не върви
Споделям си с моите
А тебе те дера докато не получиш от кеша сърдечен срив
[Chorus: Imera]
[Verse 4: OSMI]
Не ме търси, за тебе съм изчезнал вид
Засечеме ли се, резко ще ти се стъжни
Ня’ам рехави, всеки шибан ред ехти
Неистово, наистина ги разнищвам с дни...
И не са ли ти по вкуса, ня’аш рецептори
Писецът ми е лек - като перце твори
На заточение праща поне професори
Или моливите им лабави и крехки
Виждам пак устите увиснали
Праа пакости с всеки един изпипан стих
Още искат живи и здрави - имам бол, на ви
Като цяло изцелявам болнави
Движа към целта с тоя висш пилотаж
През новата вълна минавам с триста в час
И завихрям ураган, след който нищо не остава
Въртя ги така, че им се привиждат неща
Всеки си играе с огъня, все едно е пироман
Бива ме във занаята, ще им взимам бизнеса
В такта отпечатък да оставя, бих убил за тва
Мо’а те кремирам, ако досега не си загрял
Не ти се нрави, луд, и тва е от инат
От къвто и ъгъл да ме гледаш, все излизам прав
А като се сетя за MC-тата с претенция...
Ако не стават, да заминават, да не идвам АЗ…
[Verse 5: Sfonk]
Не ме търси –
Да си играеш с нервите ми
Е като да си играеш с огъня – изперкал си
Влез, вземи -
Тва, което очевидно си го просите -
С безплатни шутове черпя ви
Без пари
Макар че тези дни
Зелени гущери са житейски еликсир
А тез графи
С молби за кредити
Ми причиняват
Всеки един нервен срив
Тегав си, обаче мек си, пич
Така че не се дърви, а резко спри
И се омитай до десет и с теб вземи
Движенията си кекави, очевиден Денди
Така че по-добре у лево свий
Верно ли –
Плюя на виртуалната ви персона
Която са изградени лъжи
Не се сърди -
Че не харесвам трапа или грайма
Но по-добре от теб разцепвам ги
С егото войни, но когато е наранено, то боли
Тъй че по-добре да седи нахранено –
Задоволявам го с поредното МС
Което си ти, лесно приеми
И нещо още в мен крещиииииииии....
[Chorus: Imera]