[Intro]
Gangsta shit, мой:

[Imera]
Без изгустации тука няма как
Квото стане в студиото, си остава там
Тия нещо тежко си повярваха
Квото стане в студиото ви, нека си остане там

[VLG]
Винаги загрявам сам
120 във ръката, мисията е бийта да направя плам
Титлата е самурай, щот насичам всичко по пътя
Стоящо пред моя клан

[Bunta]
Кво посегаш с тая мека длан
Кво ме гледаш, като метам грам
Кво ми редиш некъв рехав план
И що трепериш сякаш си до там

[OSMI]
Никога не пестя
С мазен рап те приветсвам
Толкова божествен
Все едно редя в черква, от джонката си сецам сякаш съм на протеста
[Chorus: Петицата]
Количество под качество
Ама мноооо ги убиваме!

Да ми лафят балъчонки нема кво
Щот не моееее ни стигнете!

Гъза си дават цял живот
И каквоооо постигнахте?

Стига зяпал си бе, вдигай тва ниво
Щот не моееее го вдигнете!

[Bunta]
Чупа кабра куча марка
Чупим кранта, чупим рамка
Цепим мрака, сменяш 4 цвята
Ушев педераст и снича му го лапа
Тебе каи само кво те гложди
Нелегал 1001 нощи
Изпушени са декари в площи
Пороците са вплетени в мислите до кости

[VLG]
Питам? Кво кат всеки обявява се за най-добрия
А на листа е смешка и писва?
Питам? Кво кат всеки проявява се кат най-злия
Кат след тоя трак усещате риска
Виждаш! Пети час от нулата създава райх
И да искаш да ни бутнеш, бате, няма как
Искам.. всички да избухват и да няма край
Мисълта за тва ме кара грубо да откачам пак
[OSMI]
След тея строфи е пълна безработица
Правят, струват бенгъри, ама са все на борсата
Разцепвам постата с Томпсъна и кво от тва, много ми се крият надупчени като сирена
Повече от Бронсън в екшъна с уста-картечница умело ги обстрелвам и добре го знам
Като сетя за процентите безредица, дрънкат врели-некипели, няма и следа от тях

[Imera]
Аз неведнъж по тея плюх
Като селяндур, койт си е в селото
За пореден път си казвам
Няма ги убивам – влизам за един последен рунд
С моите и сам – класа кат на NAS и на AZ съм
Нива на земята – тука бачкаме в NASA
Титани в играта, коит ни радват отдавна
И чакахме да гръмнат го очакват от нас са!

[Chorus]

[OSMI]
Като чиста водка влизам им
Праят физиономии кисели, Аладин напред летим, бате, какъв червен килим? Ся кинтите ми донеси в сак или найлонови торби
Всяка тежи колко’ дума на място, на което ти не си!